Българската

музикална

екосистема

Икономика на правата в музиката

Първият по рода си аналитичен доклад с фокус върху авторските и сродни права, както и взаимодействието между творците, артистите, продуцентите, издателите и организациите за колективно управление на права (ОКУП).
BAMP - Background
BAMP - Background
Maria Ilieva

Въведение

Този доклад има за цел да предостави нов поглед върху българската музикална екосистема с фокус върху икономиката на правата в музиката и онези участници в индустрията, които реализират по-голямата част от приходите си от експлоатация на авторски или сродни права – автори, артисти, продуценти (в смисъла на собственици на продуцентски права), дистрибутори, организации за колективно управление на права (ОКУП) и музикални издатели. Този доклад използва концепцията за екосистема, за да опише сложния и взаимосвързан характер на музикалния сектор. Тази концепция би помогнала да бъдат по-добре разбрани разнообразните участници, техните многопластови съображения, взаимодействия и среда в контекст, както и да помогне за идентифициране на необходимите лостове за ефективно формиране на политики и колективни действия.

Източниците на данни, използвани в този доклад, включват: данни, събрани от Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП), данни, събрани от ОКУП и публикувани в техните годишни отчети, и национална статистика, събрана в България от Националния статистически институт (НСИ). За максимално релевантен контекст, докладът разчита на експертни интервюта, както и на налични доклади, официални документи и други писмени източници.
BAMP - BackgroundBAMP - BackgroundMaria Ilieva
BAMP - Background

Какво е музикална екосистема?

BAMP - Background
Скорошен документ на Европейската комисия дефинира музикалната екосистема като „мрежа от участници в музикалния сектор, тяхната среда, техните взаимозависимости и взаимодействия чрез създаване, разпространение и потребление
на музика, така че стойност
да се създава както за самата
система, така и за системите,
част от които тя е“. 
Прилагането на екосистемния фокус върху сложността на участниците е от съществено значение тук. Термините „артист“ и „продуцент“ са широки категории. В контекста на правата един „артист“ (често публично разпознаваната фигура) може едновременно да бъде автор (текстописец, композитор), изпълнител и дори продуцент (собственик на продуцентските права) на собствените си записи. Тези различни роли включват отделни права (авторски, изпълнителски, продуцентски), и разбирането на тези комбинации е жизненоважно при анализа например на артистичния успех в дигиталната ера.
BAMP - Background

Какво е музикална екосистема?

BAMP - Background
Скорошен документ на Европейската комисия дефинира музикалната екосистема като „мрежа от участници в музикалния сектор, тяхната среда, техните взаимозависимости и взаимодействия чрез създаване, разпространение и потребление на музика, така че стойност да се създава както за самата система, така и за системите, част от които тя е“. 
Прилагането на екосистемния фокус върху сложността на участниците е от съществено значение тук. Термините „артист“ и „продуцент“ са широки категории. В контекста на правата един „артист“ (често публично разпознаваната фигура) може едновременно да бъде автор (текстописец, композитор), изпълнител и дори продуцент (собственик на продуцентските права) на собствените си записи. Тези различни роли включват отделни права (авторски, изпълнителски, продуцентски), и разбирането на тези комбинации е жизненоважно при анализа например на артистичния успех в дигиталната ера.

Българската музикална екосистема в числа

Общите приходи от музикални права в България
Общите приходи от музикални права в България нарастват значително – от близо €9,2 млн. през 2018 г. до над €25,6 млн. през 2024 г.

Това представлява общ ръст от 180% и среден годишен темп на растеж от 18,7%.

Този ръст се дължи основно на преките приходи на продуцентите (които са се увеличили с 454% през последните 7 години) и които през 2024 г. формират 47% от всички приходи от музикални права (спрямо 23,7% през 2018 г.).
Ръстът на приходите от звукозаписи за продуцентите през последните 7 години е значителен – от €5,4 млн. до €16,8 млн. общо, което представлява увеличение от 215% и среден годишен темп на растежа от 21,1%.

Основният източник на този ръст са приходите от дигитални платформи, включително абонаментни и рекламо-поддържани аудио стриймове, както и видео стриймове, нараснали от €1,3 млн. през 2018 г. до над €10 млн. през 2024 г. – впечатляващ ръст от 600% за седем години.
Ръстът на приходите от звукозаписи за продуцентите
Приходите от сродни права, събирани от ПРОФОН
Приходите от сродни права, събирани от ПРОФОН, са нараснали с близо 50% за последните 7 години, възлизайки на €4,7 млн. през 2024 г.

Най-големият източник на приходи е телевизионното излъчване (43,4%, над €2 млн. през 2024 г.), основно от използването на музика в телевизионни програми. Следва радиото (29,2%, близо €1,4 млн. през 2024 г.). Публичното изпълнение на записана музика представлява 22,8% от приходите, възлизайки на €1,07 млн. през 2024 г.
Приходите на авторите и музикалните издатели, събирани от Музикаутор, са нараснали с близо 130% за последните 7 години, достигайки близо €8,9 млн.

Най-големият сегмент е медийното излъчване, формиращ близо половината от приходите, събрани от Музикаутор през 2024 г., като те нарастват от €2,7 млн. през 2018 г. до €4,2 млн. през 2024 г. Други значими източници включват публично изпълнение (€1,3 млн., 15% от приходите през 2024 г.), концерти (€1,7 млн., 19.5% от приходите през 2024 г.) и дигитално използване (€1,2 млн., 11% от приходите през 2024 г.), като последният сегмент рязко се увеличава през 2021 г.
Приходите на авторите и музикалните издатели, събирани от Музикаутор

Потенциал за растеж

Според оценката на Уил Пейдж (бивш главен икономист на Spotify) за общия адресируем пазар (TAM) на стрийминг платформите в страната и броя на текущите потребители, към момента в България има едва около 300 000 абонати, в сравнение с 4,3 милиона потребители на безплатен YouTube. Пейдж определя потенциалния адресируем пазар на абонати (Subscriber Addressable Market) на 3,8 милиона души, или 57% от населението (в сравнение с под 5% реално постигнати към момента), който при пълно реализиране би могъл да носи около 42.4 млн. евро приходи годишно.

Тенденции в потреблението на музика

Жанрове

Според скорошно изследване на БАМП, петте най-слушани музикални жанра в България са поп (33%), поп-фолк (33%), естрадна музика (28%), рок (24%) и фолклорна музика (20%).

Начини и навици

Предпочитанията варират според демографията и регионалните различия. Значително мнозинство (88%) от българите на възраст 16–64 години слушат музика поне веднъж седмично, а почти половината (46%) слушат всекидневно. Въпреки това много респонденти признават, че биха се отказали от слушането на музика, ако трябва да плащат за нея. Най-предпочитаните места за слушане на музика са у дома и в автомобила, като основните източници са радио и телевизия.
YouTube е масово използвана платформа, но само около една пета от потребителите използват стрийминг услуги, а по-малко от 5% плащат абонаменти. Дигиталното пиратство остава значителен проблем, като BitTorrent сайтовете са основният метод за достъп до пиратска музика. Това се разглежда като предизвикателство пред растежа на легалните платени музикални услуги.

ПРЕПОРЪКИ

за развитието на българската музикална индустрия

ПРЕПОРЪКИ

за развитието на българската музикална индустрия

Укрепване на прилагането и защитата на авторските права

Ефективната защита и прилагане на авторските права са фундаментални за икономическата жизнеспособност на сектора на музикалните права. За да се подкрепи растежът и развитието на пазара, е необходимо:

  • да се противодейства на дигиталното пиратство
  • да се подобри лицензирането за публично изпълнение
  • да се реформират механизмите за определяне на тарифи на ОКУП

Необходими законодателни изменения и подобрени процедури вече са в процес на разработване – важно е те да бъдат приложени възможно най-скоро.

Подобряване на знанията и уменията в сферата на музикалния бизнес

По-доброто разбиране на практиките в музикалния бизнес и авторското право е ключово за професионалното развитие на всички участници в екосистемата. Страните трябва:

  • да разработят целенасочени образователни ресурси
  • да улеснят достъпа до обучения и менторство
  • както и да насърчават диалог и прозрачност.

Тези усилия ще помогнат на всичк да се възползват от възможностите, ще насърчат включването на нови участници в сектори ще изградят доверие в рамките на екосистемата.

Стратегически инвестиции в развитие на таланти и нов български репертоар

Дългосрочният успех и разнообразие на българската музикална сцена зависи от устойчиви инвестиции в артистични таланти и създаването на авторска музика. За да се засили този сегмент, е важно:

  • да се увеличи финансирането за създаване;
  • да се подкрепят начините за развитие на артистите;
  • и да се преразгледа и оптимизира публичното финансиране.

Разработване на цялостна музикална политика и стратегия

Създаването на национална културна стратегия с ясна визия за музиката в България е от съществено значение. За постигането ѝ е нужно:

  • да се дефинира стратегическа визия за българската музикална индустрия чрез по-холистичен, екосистемен подход
  • да осигури устойчив механизъм на финансиране
  • aнгажимент към събиране на данни и мониторинг, който ще подпомогне по-доброто вземане на решения и дългосрочното планиране

Държавата трябва да действа като стратегически партньор, който подкрепя както културното разнообразие на местните инидивидуални артисти, така и икономически жизнеспособна музикална индустрия.

Подкрепа за международно развитие и музикален експорт

Подкрепата за развитието на български музикален експорт е от решаващо значение за растежа и устойчивостта на българските артисти и музикални компании. За да се засили този сегмент, е нужно:

  • да се създаде структура за подкрепа на музикалния експорт,
  • да се осигури целево финансиране за експорт
  • и да се изградят международни мрежи и компетенции.

Тези действия ще помогнат българската музика дa достигне до нови аудитории и пазари.

Популяризиране на стойността на музиката и борба с пиратството

Подценяването на музиката и очакването тя да бъде достъпна безплатно дава своето отражение във високите нива на дигитално пиратство. За да се противодейства на това, индустрията трябва:

  • да предприеме осведомителни кампании относно стойността на музиката
  • да ангажира артистите и сектора като активни посланици
  • и да насочи усилия към комуникация с бизнеса относно лицензирането

Последователната комуникация и широка подкрепа могат да засилят въздействието и да подкрепят генерирането на приходи в целия сектор.

Автор на доклада: Вирго Силамаа

Автор на доклада: Вирго Силамаа

Вирго Силамаа е преподавател, културен изследовател и консултант в областта на музикалната политика и екосистема, базиран в Брюксел. С над 20 години професионален опит в музикалния сектор, той е координатор на изследователската дейност в EMEE – Европейската мрежа на музикалните експортни офиси, преподавател в Културната академия Вилянди към университета в Тарту, Естония, както и член на управителния съвет на EAÜ - Естонското дружество на авторите.

Вирго Силамаа активно участва в разработването и реализацията на изследователски проекти, включително и международните доклади “Europe in Synch” и “Better Live”. Той е чест гост преподавател и лектор в семинари по музикална и културна политика и международно сътрудничество в цяла Европа.